История

Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. Историческата памет е съхранила имена от различни епохи – Врхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г.

Тук е минавал важния римски път от Белград за Константинопол "Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii". На 1 км източно от Оряхово се намира средновековната крепост Камъка, изградена през ІХ в. и просъществувала до ХІV в. Тук преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396 г.) и Владислав Ягело (1444 г.). Днес от крепостта се вижда правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство. Красивата панорамна гледка към река Дунав, разкриваща се от местността Камъка, очарова посетителите.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е губернски център за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии - Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на ХХ век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг - Оряхово (1926 г.); откриването на новата църква "Успение Богородично" (1930 г.) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936 г.).